сряда, 14 октомври 2009 г.

Автобиография на едно поколение

Ноември месец 1989 година седя на пода и строя къща от конструктора си, докато припявам с телевизора "45 години стигат, стигат, времетоооо е наше!"Баба ми ме поглежда озадачено и ме пита: "Разбираш ли какво означава това?"

Годините преди този ден играех по цели дни на улицата пред къщата, докато дядо приказва със съседите на пейката пред портата, а още младата ми баба си прави женски партита с колежките от комбината за печатни изделия - на кекс и кафе (с гледане), пикантни женски клюки и мръсни вицове - в хола в събота следобед.

Друг един ден няколко години след това ме пращат ежедневно да пазя ред на опашката в супера и ми напътстват: "Да не загубиш купоните!" На една такава опашка към втория-третия час чакане една дебела възрастна лелка се развиква насред магазина: "28 грама масло! 28 грама масло на човек!" - и протяга напред длан, а върху дланта нещо тъничко увито, маслото предполагам. Празни рафтове, празни, празни... Материализирана празнота.

Баща ми развълнувано и разпалено ми говори, докато ме държи на коленете си: "Представяш ли си! Сега са само няколко държави! Един ден и България ще е в Европейския съюз!" На мен толкова ми увира русата детска глава какво е това Европейски съюз и той още по-разпалено - "представи си всички държави в Европа ще бъдат като една държава! Ще има един парламент за всички държави, ще има президент, министър-председател!" Това ми го увря главата - "Уау!"

Режим на тока всяка вечер от 6 до 8 (дори Сънчо не може да се изгледа). Някои вечери на свещи татко разказва смешни истории от казармата и едно прасе, преминало през кльона на граничната линия с Гърция. Мама и тя се смее, за 167 път. Четиримата на родителското легло в кухнята - персон и половина, как ни побира, но на, побира ни!

Режим на тока от... знам ли?!? Пак четиримата на леглото, няма свещи, само радиоточката - сирени за въздушно нападение и "внимание, внимание!" Тия хора са с болни мозъци! За какво им трябваше да пускат тия сирени всяка вечер в тъмницата, кръвта ми замръзва в 12 часа на всеки втори юни!

До четвърти клас - руски, от пети нататък - английски.

Физарядка в 7:00 в училищния двор и влизане под строй. Закъсняващите (някои нарочно) се промъкват през дупката в оградата и хоп - в последната редица влизащи. Няма физарядка!

Досадни, пълни със скука, училищни празници и спортни полудни. Втора награда на училищния конкурс за рисунка на асфалта - читири дебели флумастера, тип маркери - черен, зелен, син и червен, в отровно зелена опаковка - петролни чудеса! Какво да ги правя, върху какво да рисувам с тях, та те пробиват всеки лист, при това са само четири цвята! Рисунката беше паметника на връх Шипка.

Първа награда в конкурса за сурвачка (мама я прави, признавам). Кой ти помни наградата!

Опитвам се да се запиша в кръжока по колоездене за малките ученици. Учителят по трудово, който води кръжока, не ми дава. Защото съм момиче. Не можах да се запиша.

Опитно поле. Мотики.

"Пионерчето е примерно дете!
То играе, учи се, чете..."

Час по компютри в програмата по трудово обучение. Правец С8 и М8. Програмиране в четърти клас:
10 HOME
20 ...

Кръжок по компютри в шести клас. Правец 16.
10 HOME
20 ...
30 ...
... синус, косинус...
...
... тангенс ...
Една успешно написана програма! Ура!

Изпитване. Подредени по номера. Сърцето ти едва бие. 12 номер! Сърцето ти спира да бие! "Аа, ти ли си пак! Пак на теб се падна!" "Верно ли бе! Не мога да повярвам!"

Умрели жаби и гущери в миризливи стъкленици. Истински микроскопи - на всеки персонален. Клетки от бузата ти, оцветени в мастило. Задача: да ги прерисувам!
Зелена еуглена, чехълче, плосък червей, тения, глисти, тичинки, венчелистчета, размножаване при човека - изпитване на дъската в седми клас. Петица! Добре, че по-късно животът предложи възможности за практика и повишаване на знанията! :)

Техническо чертане. История на България през 20 век за шести клас - 12 страници урок без картинки и обяснения. На вестникарска хартия. Албумче за снимки - новогодишен подарък от съученик.

Баничка с лимонада. Рогче с боза. Автобус "Чавдар". Жега! 35 км/ч.

Неделя. Татко в гащеризон. Книга с кафява корица "Аз ремонтирам вартбург"! 

В лето господне 1987 баба ми ходи на фризьор всеки четвъртък в 6:00 преди работа. Голям неуютен салон с мръсни витрини. Миризма на къдрин и мокра коса. 9 каски, подредени покрай стената и увити глави, напъхани в тях, взрени в списания.

Хубаво облечени деца, заведени за ръчичка във фотото. Снимка прави. Снимка едното право, другото седнало. Масичка с плетена покривка и върху нея кукла. За братчето - голяма кола. Братчето се сърди, че колата е развалена. Сладка начумерена снимка на малкото братче. Снимките, надписани на гръба, подарени на близки роднини.

Посещение на международна делегация в детската градина. Дете в национална носия държи питка върху шарена кърпа. Първа среща с монголоидната раса. Лелките са мили. Делегацията си тръгва. Лелките са малко по-малко мили.

Определение за лятна ваканция: отсега до края на вечността. Село, рекичка, поле, ливада, гъби, търкаляне по тревата, миризма на пръст, синьо, много небе, следобедна почивка, мараня, кокошки, ходене бос. Копане на царевица, поливане на пипер, вадене на арпаджик, вадене на картофи, колорадски бръмбари, бръмбари рогачи, чошкане на боб, сипване на захар с чашка в бурканите за компот, броене на зърна черен пипер за киселите краставички, ходене бос, стоножка на стената, книжки с народни приказки, Хитър Петър, паяжини, долап с тайни съкровища - копчета (две еднакви няма), скъсан гердан с мъниста на три десетилетия, игли за плетене на една кука, прежда, карти за игра (разгубени), снимки на мама на твоята възраст, портрет на прабаба и прадядо, неработещ часовник, книга с билкови рецепти, тефтерче с рецепти, още копчета, сапун "Бебе".

Море. Лагер. Свирка. Първа група влиза. 10 минути. Свирка. Първа група излиза, влиза втора. Броене до четири. Стол. Зелен боб за вечеря - мазен. Кисело мляко със захар за десерт. Обща баня за целия лагер. Студена вода в банята. Шест модела картички на будка в селото на лагера. Поща, обаждане вкъщи. Писма до баби и дядовци.

1 май. Манифестация. Чавдарчета с калпачета и лъвчета на калпачетата, строени съвършено на площада. Възхищавам им се. Лозунги. Още лозунги. Възбуда. Въпрос: Бабо, какво празнуваме?

Парк. Тишина, шарени сенки, прохлада, спокойствие, майки с колички и мънички дечица. Кофичка и лопатка, пясък, пясък в косата, пясък в устата, пясък в обувките. Детска кухня.

Вечерна светлина от полюлея по дървената ламперия в коридора. Сигурност. Тишина. Мир. Гоблен. Ваза с изкуствени цветя.

Години. Море. Лагер. Бягане през прозореца на бунгалото между 12 и 1. Дискотека. Алкохол. Цигари. Алкохол. Момчета от съседния лагер. Безсъние. Глад. Спане на плажа. Сигнал от свирка. Първа група влиза...

Години. Спешно отделение. Просто Мария. Андреа Селесте. Уроци. Баба ме пита: Имаш ли против да дам старото ти яке за внучката на баба ти Станка, че нямат възможност? Не, разбира се, нямам! Уроци. Липса на хляб. Липса на всичко. Чували с брашно. Мекици. Мама на печката. Палачинки и домашен хляб. Уют и несигурност. Митинги. Жан Виденов. Зима. Хиперинфлация. Десет хиляди лева за един хляб.

Абитуриенти. Рокли, ролки, коли, писъци, нещастни случаи, радост майчина и бащина, диплома, чалга, кич, роднини, университет, лекции, първа работа, сесия, лекции, купони, 8 декември някоя си година, сесия, купони, лекции, стипендия за който се докопа, сесия, сесия, сесия, сесия, диплома!

Години. Корупция. 800 дни. НАТО. Поредно пътуване до Германия. ЕС. "Тате, помниш ли, когато преди 15-20 години ми разказваше за ЕС, как всички държави щели да станат една държава? - Да, е и? - Еми ето, стана! - Еми стана." Умора. Безразличие. Безверие. Сериал. Ракия и салата. 3 в 1. Офис. Бойко Борисов. Избори. Медии. Корупция. Ахмед Доган. Дискавъри чанел. И Нешънъл джиографик. От местопрестъплението. Риалити булшетс. Автобиография на едно поколение.

2 коментара: