понеделник, 12 октомври 2009 г.

Есенна торта с шоколад и круши на Димитрана - вариации по темата


Днес за първи път направих истинска торта (бискивените торти не се броят, те даже не са и торти, а полуторти). Показвах блога на Димитрана на моя мъж Димитър :) няколко пъти през последните дни и докато разглеждаше тортите, очите му останаха в разрязаното парче на есенната торта с шоколад и круши на Дими. Посочи с пръст снимката и каза: "Искам тази торта!" Добре, само дето не беше толкова лесно, колкото си мислех отначалото. Затруднение номер едно дойде от факта, че не успях да открия растителен
жалетин в неделя. По тази причина експериментирах с лимонена киселина, но не се получи съвсем. Още не сме разрязали тортата, но мисля, че това ще е най-сериозният и недостатък. Имах проблеми с мусовете и кремовете, използвах указаните количества продукти, но те оставаха много редки (по моите разбирания) даже след престой в хладилника. Затова се принудих да добавя още масло и сега тортата е една калорийна бомба. Но това си го прощавам като за първи път. Третият проблем беше, че формата ми за печене на торта, в която изпекох блата, не побра на височина всичко, което поисках. А аз го разрязах само на две и сложих само един пласт крем и един плодове, и като го захлупих даже малко по-високо дойде от ръбовете на формата. Затова увих цялата торта в свежо фолио и така пренощува в хладилника. На сутринта беше станала стегната и компактна. Отгоре нямаше как да наредя плодове, щеше да се "срутят" от високото, а и без това нямаше с какво да ги желирам. Затова я намазах с крема за украсата и по средата я поръсих с каквото имаше под ръка - бадемови люспи. Плетката отсртани не стана фина и красива като тази на Дими, но аз съм доволна, за пръв път пипнах шприц едва тази сутрин. Сега остава и да става за ядене и няма да има грешка. Ще я снимам отвътре като я разрежем и ще кажа как е била на вкус. Благодаря на Димитрана за чудесния и блог и много хубавите рецепти! :)

Добавка към поста:
Тортата се оказа вкусна. Близките я харесаха много. Беше престояла доста дълго в хладилника и се беше стегнала в компактна форма без нищо да се разпада. Кремът, който беше върху крушите и който мислех, че е провал във вкуса, се оказа, че си е чудесен в комбинацията от вкусове на отделните части на тортата. Беше една така да се каже, "хранителна" торта. Като я ядеш, не ти става тежко, но те наяжда стабилно. Ето една некачествена снимка на вътрешността. :)


1 коментар:

  1. Чудна е тортичката, Кате! Сигурна съм, че ще е много вкусна! И аз тази рецепта съм си я заплюла отдавна, но да видим кога ще й дойде времето :-)

    ОтговорИзтриване