четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Обичай ближния като себе си

А колко хора обичат себе си? В това изречение има нещо много сбъркано, може би защото е много старо. Но днес децата се отглеждат по такъв начин и живеят в такъв свят, в който да обичаш себе си е нещо лошо, за което трябва да изпитваш вина и срам. Това по презумпцията, че да обичаш себе си е егоистична любов и е противоположна на любовта към другите. Обаче мойта неназовима върешна същност ми казва, че нещо не е наред. Любовта е някакво универсално умение, което ако можеш да го прилагаш по отношение на едно нещо, можеш да го прилагаш по отношение на всичко.

Да обичаш някого или нещо означава "да бъдеш с" него, "да си на негова страна", "да се присъединиш", даже "да се съединиш". Любовта поражда привличане, а не отблъскване. Но естественото умение да се обича може да се потисне и бива потискано при мнозинството хора в България - с безкрайно многото условия, с които се дава любовта. Безусловната любов у нас вирее трудно. Ако родителите ти не те приемат такъв, какъвто си, ако се срамуват от теб в някои ситуации, защото ги злепоставяш, или "какво ще кажат хората", това е проява на любов с условия. Често не могат да преглътнат "какъв си неудачник", "колко си бавен", "защо си такъв двойкар". И ако те те обичат с условия, надали ти ще се обичаш сам себе си без. А трагедията е в това, че може би пък ти си неудчник и двойкар, защото винаги някакви твои качества или неоправдани техни очаквания за теб са били по-важни от теб самия още от раждането ти. И това е твоят бунт. Или това са твоите непокълнали възможности. И е така поне докато не пораснеш и не развиваш съзнателно любовта без условия към себе си. Ако можеш. Ако се сетиш. Ако видиш как. Ако изобщо се замислиш за това някога.

"Бия те, защото те обичам!" Това отроче също е родено в България. Кога родителите бият? Когато "децата не слушат". Какво значи да не слушат? Правят не това, което се очаква от тях, даже нарочно. Работата е там, че едни претоварени с работа и проблеми, преуморени и изнервени родители, трудно спират, за да си зададат въпроса "Защо детето не слуша?"

Докато са малки, децата "не слушат", защото това е част от опознаването им на света. Те проверяват границите на ситуацията, лимитите на хората и така опознавайки ситуациите и хората, опознават себе си и намират точното си място в заобикалящия свят. С непослушанието изпробват всички възможни реакции, които са в състояние да предизвикват, до какви последствия води това и т.н. Така от една страна схващат причинно-следствените връзки, а от друга разбират механизмите, по които се задвижват човешките отношения. Боят, наказанията и "изправителните мерки" в ранната възраст преди училището прекъсват процеса на изследване и изучаване на света и на взаимоотношенията. Там, където процесът бъде грубо прекъснат, се получава травма или фиксация. По-нататък в живота порасналото дете има проблеми точно с ненаучените в онзи момент неща, те винаги ще са му по-трудни, или пък ще предизвикват много силни стресови реакции (напр. на всяка цена да избягва конфликти и конфронтации и да не умее да отстоява позицията си, обратното - да реагира винаги само с агресия и т.н.), могат дори да се развият психични заболявания. Най-често травмата се разиграва до припадък в различни варианти в зрелия живот на човека или се избягва на всяка цена (напр. някакво табу или правило с абсолютна власт). От това произхождат най-често проблемите във взаимоотношенията.

Когато пораснало дете "не слуша", това е неговият начин да предизвика вниманието върху себе си. Най-често защото има проблеми или някаква нужда. Тогава боят пак не работи към разрешаване на ситуацията.

Децата винаги са на страната на родителите, поне до пубертета. Няма как детето да се лиши от своите слънце и въздух (и хляб), които са най-важни за него, докато съзрее. Не бива да се мисли, че децата правят неща от лоши намерения. Те пробват да видят дали ще ви се качат на главите, е, ако ги пуснете там, ще се качат. Просто боят, насилието и психическият тормоз не са онова нещо, което задържа и увеличава авторитета и властта на родителя, даже точно обратното - децата усещат, че боят е сигнал за безсилието на родителя. Докато родителят използва последния си коз - физическото превъзходство, детето бидейки по-слабо физически, ще се опитва да превземе властта с най-различни други методи и един ден да се окаже, че родителят е манипулиран или се преживява като някакъв вид "жертва". А цялата ситуация е поставена неправилно, защото насилието учи детето, че родителите му и то самото не играят в един отбор, а се състезават за надмощие.

Родителите също не са виновни - те самите са имали такива родители и с ръка на сърцето: те правят най-доброто за децата си. Нужно е още малко осъзнаване и едно поколение да разруши основните порочни кръгове.

Обичай ближния като себе си. На хората им е трудно да обичат себе си, затова им е трудно да обичат и другите. Затова си отнемат неща - порадия общия дефицит на любов и чувството за недостиг. Оттам жестоката конкуренция и безжалостното мачкане. Оттам и "Не е важно на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле." Да усещаш, че не се обичаш или че се мразиш е много болезнено преживяване. Мисля, че почти всеки е имал такава ситуация в живота си, особено като е бил по-млад. Да усещаш, че не се обичаш (достатъчно) или се мразиш, предизвиква чувство на безсилие, а то пък избива към гняв и желание да нараниш някой - себе си или пък Вуте.

В този ред на мисли, малките дечица трябва да се учат да се грижат за себе си, но не "защото така трябва" или "защото мама така казва" (това също, но не само това). Трябва да се учат да се грижат за себе си с любов - да обгрижват тялото си без да потискат импулсите му по един социално приемлив начин, да се грижат за емоциите си - да се научат да ги разпознават и да могат да се утешават сами, когато изпитват тъга, да си прощават, когато изпитват гняв и т.н. Така отглеждани, децата ще имат уменията "как се прави". С порасването възрастните трябва не да ги бият, когато "не слушат", а да ги учат, как да се грижат за другарчетата си, за родителите си, за всички хора всъщност, да ги учат, че другите хора с нищо не са по-различни - и те имат чувства и желания, да се грижат дори за другите видове - животните, растенията. На финала тези деца няма да са съвършени, да не си правим илюзии, те ще имат друг род проблеми, но поне фундамента им с приемането и любовта ще е стабилен. Основите, началото на всяко нещо, са определящи за целия процес или цялата система. Ако в началото стои отхвърляне и неприемане, те се възпроизвеждат непрекъснато до края на цикъла или живота на системата и е много трудно да се преодолеят по-късно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар