петък, 15 октомври 2010 г.

Нямаме чувство за исторически момент, затова няма да имаме и добро бъдеще

Днес продължавам да съм в размисли върху статията "Да се молим за втора Земя до 2030г." Не съм от изненаданите. Екологията ми е болна тема, но е невъзможно да се освободя от нея - чувствам се силно свързана с природата, с животните, с горите, с другите хора, все едно къде живеят. Винаги е било така и винаги ми е причинявало болка. Едновременно виждам прекрасни алтернативи на настоящото тежко положение на планетата и дългия, много труден и самоотвержен път до там. Днешната болка дойде като леко парване между ребрата, малко по-вляво. И се случи, защото изведнъж осъзнах, физически почувствах, колко малко време ни остава - на всички нас и на начина на живот, с който сме свикнали. Не понасям фаталистите, крайните черногледи песимисти, които като изтъркана плоча вият, колко е зле положението и колко още по-зле ще стане, докато нищо не правят, а краят на света е фиксиран и гарантиран като банкова лихва по ипотечен кредит. Не обичам самосъжалението и отчаянието, макар понякога да ми се иска да си запуша ушите, да погледна встрани от проблемите и да изживея в блажено неведение оставащото време. Обаче не мога, защото не мога да вървя срещу собствената си природа. Тя иска да се трудя усърдно за по-добър свят. Колко наивно, нали? Хората се занимават с къде по-съществени и практични неща, потънали са в битовизми от всякакъв характер и финансови проблеми, цели общества се опитват да избягат от реалността в алкохола, риалити шоута, блудкави сериали и фантазии за материално всемогъщество.

Най-големият проблем на човечеството не е обаче нито пренаселението, нито намаляващите ресурси, нито недостига на енергия, нито дори грандиозното замърсяване на въздуха, водата и сушата - най-големият проблем на хората на тази планета е слабото самоосъзнаване. <-> Да правиш нещо, после да видиш последствието. Да почувстваш нещо и да обърнеш внимание откъде и по повод на какво е това чувство. Да помислиш нещо и да провериш адекватна ли е мисълта ти на реалността или просто се заблуждаваш, окопавайки се в предразсъдъци, враждебност и обвинения.

Общият коефициент на интелигентност на човечеството е около границата на олигофренията при все технологичното развитие. Това, което тестовете за интелигентност мерят, е способността за правене на връзки между две или повече неща. Колкото повече общи неща намерите между стол и черна дупка, толкова сте по-интелигентни. Способността да се решават по-успешно тестовете за интелигентност подлежи на усъвършенстване, самата интелигентност обаче се счита за константа за целия живот на индивида. Моите наблюдения също така ми показват, че леки подобрения се случват при житейски опитности, когато като просветление, като инсайт, на човек му идва в ума истинско дълбоко разбиране какво и защо се случва и каква е неговата роля.

По някакъв начин хората живеят в малки отрязъци от време и пространство - в рамките на няколко десетилетия в собствения си живот, с темпото и проблемите на селото, града, държавата, в които живеят. В тези малки отрязъци процесите изглеждат хаотични и необосновани от логиката. Местните събития и решения едва ли не сякаш засягат вечността. На всички им липсва усещане за исторически момент, в който съществуват определени задачи за решаване и всеки си има собствена роля. Да вземем настощия момент. Хората винаги са били свързани помежду си, дори когато са били съвсем малко на брой и никога не са се срещали. Това, че си оказваме взаимно влияние, никой не оспорва. Но това, че влиянието има последици явно никой не вдява и това е задача за решаване. Цялото човечество действа с безобразна безотговорност. Хората не правят връзка между следните неща:
* че действията им сега имат последици после;
* че събитията сега произхождат от по-раншни действия или бездействия;
* че решения на лицето А влияят върху начина на живот на лицето Б, и лицето В, без значение колко са отдалечени;

Докато живеем в кратките отрязъци от време и пространство на собственото битие, не можем да видим глобланата картина на причини и следствия, нито да поемем отговорност, още по-малко контрол върху събитията. В същото време тези събития винаги ни оказват влияние, което за някои означава дори смърт. По-рано е било почти невъзможно за обикновения човек да направи този квантов скок от личното към общностното съзнание, от секундата на живота си към епохата на живота на човечеството, защото е нямал инструменти да го види. Но сега самото човечество се докара до този момент - с всички усилия насочени към развиването на комуникациите, каналите за обмен на информация и средствата за лесна и бърза изява на личното мнение и гледна точка. Това е настоящият исторически момент. Хората изпитват последици от глобалните проблеми, не само от локалните. Това е белегът на качественото изменение на условията. Съветвам ви да не изпадате в самозаблуда, че след 20-30 години животът ще е същият какъвто е днес, само с по-лъскави технологии в него. Това беше опитът на предишните поколения. Нашият ще е различен. Ако не се справим като глобална общност с историческите си задачи, последствията ще са глобални. Както и ако се справим. Сегашният момент вероятно ще остане в аналите на историята като Златния век на материално изобилие, когато хората имаха всичко, а най-вече невъобразимо количество храна. Знаете и за другите златни векове, след тях са настъпвали тъмни, бедни и безпросветни времена. Задачата на нашето младо поколение е да преразгледа действията си отговорно и да види до какво водят те. Вероятно най-големият и труден урок на нашето поколение ще бъде, да се научи да отлага задоволяването на днешните си потребности в името на едно утре. Живеем на кредит в буквален смисъл спрямо природата, ресурсите и климата. Ако се справим с тая задача, човечеството ще направи нов исторически скок, нова революция от мащаба на индустриалната, но този път надявам се духовна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар