петък, 29 октомври 2010 г.

Жива ли е "неживата" природа?

Купих си тази вечер новите броеве на ГЕО и Knowledge и на една страница попадам на изречението "Възникването на първата клетка е фантастичен процес!" Мисълта ми прелетя към научните хипотези за възникването на живата от неживата материя, които всички сме учили в училище по ненадминато скучен и сухарски начин. Разбира се, на някои тази идея им се струва повърхностна и "нагласена" поради липса на някакви факти и разтварят ума си за алтернативни хипотези. Според някои животът на Земята всъщност е извънземен, като теориите варират от долитането на заледен метеорит с бактерии в него през целенасочено заселване на планетата от извънземни цивилизации, та чак до невероятното твърдение, че животът на Земята е извънземен експеримент.

Всичко това ме подсети за един текст на Тайното учение на Розенкройцерите, които имат друга представа за материята, в която да си призная, намирам голяма доза логика. Те твърдят, че "езотеричните школи винаги са настоявали на принципа, че няма нищо безжизнено във Вселената - че всичко притежава живот в някаква степен, форма и фаза." Например човешкото царство е една крачка напред в развитието на съзнанието и живота в сравнение с животинското. При животните има развита чувствителност, както при хората - радост, тъга, страх и т.н., но разумът е слабо развит. Растенията пък са една крачка преди животните, тъй като нямат развита чувствителност, но пък имат сензитивност - реагират на светлина, влага, температура, допир и др. Еволюцията на живота обаче не е започнала в растителното царство. Според учението на Розенкройцерите, минералите също притежават живот, както и кристалите, както и някакви други форми на по-груба материя, които аз не разбирам и за които те са отегчително подробни. За всеки случай преди минералите до първичната форма на живота в материя има още няколко стадия. Всеки един от тях е развивал нещо по пътя на еволюцията. И както твърдят, етапът на човешките форма и съзнание не е последният, животът в материята ще продължи да еволюира. Ето как описват първичната форма на материята, първия етап в еволюцията: "По консистенция, структура и плътност, крайната форма на първичната материя е по-груба от най-нисшата форма на минералите, които познаваме, както най-нисшият минерал е по-нисш от най-висшата форма на етерните пари или лъчистата материя, позната на съвременната наука. Безполезно е да се описва тази форма на материята, защото обикновеният ум не може да я проумее в отсъствието на конкретен пример за сравнение." В процеса на еволюция, щом един вид материална форма изиграе своята роля, тя изчезва и бива заменяна от по-нови форми. Въпросната роля може да се сведе до простичкото натрупване на жизнен опит, който в определени моменти произвежда качествено изменение, което се проявява като развито качество в следващото еволюционно стъпало. Обаче това, че дадена форма изчезва, не означава, че тя не се съдържа в следващите - не само поради развитите качества, а и по материалния си строеж - дори ние сме съставени от молекули водород, кислород и т.н. Всичко това е обяснено много по-подробно в Четвъртия Афоризъм от Тайното учение на Розенкройцерите, който носи името Едното и Многото. Защо се казва така, ще се върна след малко на въпроса.

В Петия Афоризъм, наречен Универсалният пламък на Любовта, подробно са разгледани научни доказателства, съществували по времето, когато е писан текстът. Привеждат се имена на учени и университети, които са правили изследвания върху естеството на материята. Всички са прелюбопитни, но аз ще цитирам основното. Професор J. Chunder Bose от Университета в Каталуня (но коя година, дори кой век, представа нямам) е написал книга на име "Отговор у живото и неживото", в която представя серия от свои експерименти. Той изхожда от научната дефиниция за живот, че "най-добрата и единствено валидна проверка за присъствието на живот, е отговорът на материята на външни стимули". Той изработва чувствителен уред, с който установява отговорите на стимули у различни вещества, предмети и др., наречен галванометър. С него установява, че отговор се наблюдава и у камъните, и у металите, и у кристалите, не само при животните и растенията. Той твърди, че има начини въпросните минерали, метали и други да бъдат "убити" чрез отрова, електричество и по други начини, след което отговорите на стимули при тях изчезват, както изчезват при растения и животни, които също вече не са живи. 

Тази интересна гледна точка ме наведе на собствени размишления. Ако приемем, че въпросният професор в прав, то тогава проблемът е в несъвършенството на научния инструментариум и собствената ни логика, която работи на принципа на подобното и различното. Ние сме изучили детайлно животните, с които много си приличаме - мускули, кръв, кости, сухожилия, мозък. Растенията са коренно различни от нас обаче, и дълго време науката ги е причислявала в групата на "неживите", а по-късно е поправила това, заради нарастването на доказателствата за техния живот. Това разбира се, се е случило и с напредването на технологиите, които изнамират нови начини за отчитане и изследване на процесите в растенията, т.е. растителната физиология. Вероятно в бъдеще ще стане известно, стига да се работи в тази посока, че минералите също притежават някаква форма на живот, макар и много примитивна. 

В този край на веригата от факти и разсъждения изведнъж въпросът за възникването на първата "жива" клетка, от която е произлязъл целият живот на планетата, си намира сам отговора - просто няма такъв момент, тъй като всичко през цялото време е живо. Ние просто не можем да го усетим, колкото по-назад в еволюцията отиваме, толкова повече формите на живот се различават от собствения ни еволюционен етап и толкова по-малко го разбираме. 

За да съм честна към Тайното учение на Розенкройцерите, трябва да спомена и защо са се занимавали с това, иначе това мое представяне на разбирането им за света е като отрязано на половина. Тъй като те са окултна школа, притежават едно схващане за Световната Душа. Това е Едното (виж по-горе). Световната Душа е цялостно съзнание (което съществува в Безкрайното Непроявено), което иска да опознае себе си и за тези цел прави Инволюция в материята, започвайки Еволюцията от най-ниското стъпало - най-грубата материя, която описах по-горе. Постепенно съзнанието в материята натрупва жизнен опит и се развива в по-висши форми на съзнание, като крайната цел е да изгради отделни индивидуалности, способни да осъзнаят всички аспекти на Световната Душа, включително и това, че са част от Нея и едно цяло с Нея. Това е Многото. Тези езотерични схващания всъщност са много по-сложни и подробни от моето семпло и опростено представяне. Можете да прочетете сами ето тук. За съжаление е на английски, български преводи, достатъчно качествени не съм намирала.

Няма коментари:

Публикуване на коментар