вторник, 19 октомври 2010 г.

Епигенетиката - между съдбата и свободния избор

Преди век научният пробив във физиката доведе до технологии, открития и събития, които промениха живота на човечеството. Сега биологията достигна своя час на слава и също е на път да го направи. Навсякъде в пресата се публикуват изследвания колко гени за какво са виновни, като се почне от склонността към затластяване и алкохолизма и се стигне до предразположеността към диабет и дислексия. Един познат интелигентно забеляза, че е въпрос на време да открият гена на всяко заболяване и всяка човешка черта и склонност. Не се съмнявам, че ще стане. Логичният въпрос е, къде остава личния избор на човека, нима всичко е предопределено? Нима сме една изписана още от зачеването си дъска?

Епигенетиката е научно направление, което се занимава с механизмите на блокиране на гените, иначе казано, белтъчни молекули, които "се увиват" около отделните гени и включват или изключват съответните гени. Да кажем, че родителите ви са ви предали генетично предразположението към диабет. Да предположим, че те и вие знаете това и целият ви живот е организиран така, че да служи като превенция на болестта. В резултат на това генът на диабета може да бъде "изключен" и никога да не се разболеете от диабет. Това е влиянието на средата, способността на организмите да се приспособяват и е инструментът на еволюцията. Още по-хубаво е, че когато включите или изключите определени гени, тази конфигурация ще бъде наследена от вашите деца. (Подробна информация има в изобилие в интернет.)

Достиженията на епигенетиката се доказват в практиката чрез изследванията и лечението на някои болести, като например рака. Най-съвременните методи за лечение на рак наблягат изключително на начина на хранене и движението, а резултатите са многообещаващи. Срещнах някъде статистиката: около 2/3 от болните с всякакви видове рак общо навлизат в ремисия на болестта при прилагане на подходящо хранене и достатъчно движение. И моят собствен опит го потвърди преди 11 години. В очакването на диагноза (в последствие се оказа тумор, който беше опериран) състоянието ми се влошаваше прогресивно. Без диагноза и без лечение полагах разнопосочни и хаотични усилия да си помогна и няколко месеца след старта на симптоматичната фаза на заболяването започнах да прилагам принципите на разделното хранене (до обяд само плодове, 3/4 от храната да бъде сурова, да не смесвам различните групи храни на едно хранене и изключих сладките неща), макар да останаха много забележки в храненето ми, като например пушени меса и колбаси, които са високо канцерогенни, и др. Също започнах да тичам по 4 км всеки ден, запознах се с принципите на позитивното мислене, макар че се съмнявам, че съм го прилагала правилно. След около 2 месеца навлязох в ремисия. Изписаха ме без диагноза, казаха ми, че нищо им няма, аз се вкопчих в спасителната мисъл, че нищо ми няма и ми е нямало, и се върнах към старите навици. Ремисията продължи около месец, а цялата история ми даде много ценен урок.

Така че, за тези, които още не са разрешили дилемата "съдба срещу свободен избор", тя е по средата - раждаме се със съдбата си - своите гени, но как ще изживеем живота си е въпрос в голяма степен на свободен избор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар