четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Турското робство свърши!

Повечето българи имат претенцията, че сме интелигентна нация. Аз не смятам така. Ако бяхме, щяхме да организираме личния и обществения си живот по един конструктивен и приятен за всички начин. Това, че се чувстваме зле в държавата и живота си и в същото време не променяме нищо, показва, че като народ ни липсват основни качества. А те могат да се развият.

Вековете на турско робство са оставили дълбока следа в нас. Първо, ние никога не живеем - ние оцеляваме. Второ, като оцеляваме, това винаги става според успешния модел от времето на игото - всеки сам с жената, децата и овците в изолация в планината (или 5-ти панелен етаж, вдясно). Ако дойде брадва до главица, наведи я. Гордея се с българите за това, че са оцелели като ген и като етническо самосъзнание през половин хилядолетие. Да пожертваш, къде външно, къде вътрешно, качествата на Аза, като гордост, самоуважение и други в името на една по-примитивна и по-основополагаща цел - това е подвиг. Много народи не са били така смели и затова не са оцелели.

Обаче, сега е 2010 година. Няма робство от близо 150 години. Ние още оцеляваме. По единично. Всеки взима, каквото докопа от общите блага и цапа, където му падне в общата ни къща. Но благата не са на Османската империя, хора, ние цапаме и грабим от България - същата, за която 500 години борба, сълзи, кръв и кършуми се ляха. Впрегнете интелигентността си и проумейте, че задачите на съвременна България са съвсем по-различни от тези през турското робство.

Първата задача
е да погледнем себе си и да видим какви сме наистина. Нищо добро не произтича от това да си мислим, че сме втори по интелигентност в света. (Само по себе си, това схващане показва ниска интелигентност, защото интелигентността знае, че е разпределена равномерно сред всички народи по света и не подбира етнос, цвят, пол и т.н. Комплексът за малоценност пък, който поддържа живо това вярване, е обект на писанията на Алеко Константинов, а той е бил изчерпателен.)

Ето какви мисля, че сме, без да се засягате:
- Вторачени в закостенели представи за себе си, които не проверяваме, макар доказателствата, които ги опровергават, да са грандиозни и очевидни;
- Когато доказателствата ни бодат в очите, както ни бодат найлоновите пликове по дърветата и памперсите в градинките между блоковете, ние търсим да видим, кой е виновен. Теоремата предполага ние самите никога да не сме сред виновните. Ама моля ви, ние сме жертвите!
- Когато все пак признаем, че сами сме си причинили нещо, репликата е: "Е да, ние, но еди кой си... и ония там също..."

Нали сега разбирате, че нищо в живота ви няма да се промени, докато си държите на своето някой друг винаги да е виновен?
Доказателствата:
- България е разграбена, защото почти всеки отделен човек е склонен да ограби нещо общо. Пример от фолклора: "Мойта жена си е моя, чуждата е обща."
- Живеем мръсно, защото белите, образовани българи, с които всеки ден си общувате, си хврълят боклуците през прозореца на колата, парапета на балкона и извън кошчето, докато се възмущават, как могат да живеят така циганите. Тези, които полагат усилия да разделят боклука, се броят на пръсти. (Знам, че ще кажете, че не го събират разделно, и в този случай се върнете по-нагоре, явно не сте чели достатъчно внимателно, текстът е подчертан за улеснение.)
- Политиците са корумпирани, материалистични егоисти, защото ние българите сме корумпирани, материалистични егоисти. Не съм чула за внос на нискокачествени политици, всички са си родно производство - образец за манталитета на мнозинството, което ги е излъчило.
- ... Допишете си списъка, за да не си губим времето взаимно. (Или прочетете тук, човекът си го е написал, което ме радва, че и други имат самосъзнание.)

Ако се справите с първата задача, ще спечелите следното:
* ще започнете да поемате отговорност за собствените си постъпки;
* ще придобиете контрол над живота и реалността си - нали от вас, а не от "ония" зависят нещата;
* ще развиете интелигентността си, защото при едно ваше действие, ще отчетете какъв е резултатът и следващия път няма да повтаряте грешките си, а само ползотворните си дела.

Втората задача (за по-напредналите) е, след като честно си признаем и недостатъците, и силните страни, да се огледаме и извън собствената си кожа. Защото най-важната задача на българския народ в този исторически момент, е да осъзнае, че сме общност, че живеем заедно. Само така ще постигнем това, което искаме. Това всъщност е стара задача, с която е трябвало да се справим преди 1396 г. Понеже не сме успели, сега сме на поправителен. Искам всички да разберат, че това са задачи на развитието ни като народ и като съзнание и докато не бъдат решени, ще се връщаме на тях отново и отново. Точно както едно дете расте и се развива - първо трябва да проходи и да проговори, едва след това да тръгне на училище, а най-накрая да почне да работи, за да се наслаждава на плодовете на труда си. Докато не проходим и проговорим като народ, дори да ламтим за спокоен, уреден, уравновесен, ясен и богат живот, няма да имаме такъв. Хората, които го имат, сами са си го постигнали. И това не е заради пари, а заради качествата на тези хора. Защото пари и да има, в България просто изчезват. Простата истина е, че ние вредим на общото, без да осъзнаваме, че така вредим на себе си, понеже сме част от общността.

Когато се справим с тази задача, наградите ще са преизобилни:
+ Ще живеем в чиста, подредена страна.
+ Ще имаме по-голяма сигурност за материалните си ценности, за правата си, за безопасността си и т.н.
+ Ще живеем по-приятно, защото ще се уважаваме и ценим взаимно.
+ Понеже средата ще е по-сигурна и хармонична, други хубави неща ще поисткат да дойдат - например чужди инвестиции, хора с по-високи морални стандарти, които да развиват дейности в страната ни и т.н.

Тези две задачи са достатъчни за мнозинството. Хората, които се справят с тях, по желание могат да пристъпят към последната, трета задача, за която само ще спомена една-две думи. Собствената духовна реализация. Тя се осъществява, когато независимо от живота наоколо и хората около вас, вие поддържате свой собствен висок стандарт на поведение, мисли и постъпки. Дори когато другите са груби (особено ако са), вие сте любезни и търпеливи. Когато другите цапат и не искат да знаят, вие продължавате да чистите общия боклук. Когато другите обвиняват всички останали за всичко, вие продължавате да работите върху себе си. Осъзнавам, че много хора ще се изсмеят на последния абзац, но вътрешните стандарти са най-високата инвестиция за човека, която не може да се сравни с нищо друго, защото вътрешните качества носят спокойствието насред бурята, те са богатството в оскъдни времена, те са щастието в безличен, отчужден свят, те са най-голямото удовлетворение от положени за нещо собствени усилия.
Само не забравяйте, че всичко това не само си го говорим, но и трябва да го правим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар