събота, 11 декември 2010 г.

Руфинка болна легнала

http://www.youtube.com/watch?v=s2q6iDMHSjk

Моят приятел Митко напоследък само ми пее Руфинка болна легнала. И хубаво я пее, с чувство, с мек и дълбок глас. И като стигне до "ле-гнала" все ме пита "Защо в тая песен мелодията свършва по средата на думата, няма друга такава песен!"  Снощи ми показа пак текста на Руфинка, а пък аз се скъсах от рев.

Както сам каза, от многото текстове, това е най-древният, който е намерил:

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
В чешка и вода даваше
и на Руфинка думаше:
- Дощеро, мила майчина,
мила ли ти е диньоса,
диньоса още рубаса?
- Майчинко, стара майчинко,
не ми е мила диньоса
най ми е мила рубаса,
че нема да я понося.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
рубаса да и придадам
любесо да и отстъпя.
Умирам, майко, умирам
тебе са вяра не фаща,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я ще в земя да ида.


Но за жалост тая песен е за една истинска Руфинка - Руфие Чакалова от село Попрелката. Живяла преди 150 години, имала годеник Асан Кичуков от съседното село Надарци. Разболява се и умира, а на погребението и засаждат на гроба бяла кандилка, която не расте никъде другаде в селото. Кандилката цъфти всеки май месец и до днес и пази мястото на гроба и легендата за тая млада мома.

Нищо не се случва случайно. Не е случайно и това, че от 2-3 седмици Митко само ми пее Руфинка и само ме пита, защо мелодията свършва по средата на думата. Свършва там, защото Руфинкиният живот е свършил по средата на думата. Много години 15 декември минаваше покрай мен, без да ми напомни за себе си. Много пъти забравях за този ден, макар майка ми никога да не го забравя. Тя ми каза веднъж: "Чудесно е, че го забравяш, значи е зад гърба ти." Тази година разбирам, че нищо не остава зад нас, а само прилежно се сгъва по-надълбоко в тъмната ракла на душата ни. Откак Митко ми е запял Руфинка болна легнала, аз съм в Солун с майка ми - "никой до мене немаше, сал една стара майчица" и съм й рекла: "умирам, майко, умирам", направете нещо, че само още малко ми остава. А после съм си мислила като Вапцаров: "До пролет, до другата пролет!" Макар да знаех, че зимата ще да е, "преди всичко да излезе от земята на пролет, аз в земята ще вляза", преди да видя цъфнало клонче. А после "тя пролетта дойде прекрасна - със слънце, с топъл лъх и рози", а аз  цяла пролет ревах, щото не можех да повярвам, че я виждам. Но дълго преди това, преди 15 декември, аз седя сама и горка жал гори сърцето ми: "Защо трябваше да се раждам и още не минали 17 години да си отида, преди да съм направила това, за което съм дошла?" Не страх, а жал само... Тази жал тогава я прибрах на сигурно, защото нямаше място и време за нея, само борба беше нужна. Ала Руфинкините диньоса и рубаса разгънаха скритата извезана сая на неоплаканата ми младост и сега умът ми знае, че живея, но сърцето ми ми казва, че умирам. На 15-ти ще си купя нова бяла дреха и ритуално ще отпразнувам завръщането към живота, дотогава слъзните ми жлези да се стягат, че до края на песента има още няколко дена.

3 коментара:

  1. Една от най-любимите песни...
    Сви ми душата с този разказ...

    ОтговорИзтриване
  2. Кате...насълзи ме! Но не по онзи лошия начин (пълен със съжаление) а напротив- онзи красивия! Това беше един от онези моменти, в които си казах: Ето за такива хора се живее на този свят!!! Но си спомних нещо, което наскоро коментирахме с една българска знаменитост: за да има успех, красота, осъзнаване, стабилност- винаги има травма... И колкото и да не вярвам в белобрадия старец горе в небесата още един път разбирам, че той най- добре знае кому да прати изпитание. Прекланям ти се дълбоко: за силата на духа и мислите ти и за това, че макар минала през тежка травма съумяваш да изригваш с тези красоти, които видях в блога ти. Безкрайно талантлива си!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нине... не знам какво да ти отговоря! Просто знам, че ти си от тия няколко човека, които ме разбират без много да приказвам. Благодаря ти, момиче!

      Изтриване