вторник, 10 април 2012 г.

Работилницата на дядо и градината на баба


На Цветница бяхме на село (ние сме от "истинските софианци, които използват всеки празник, да се приберат по родните си места" ;), където празнувахме именните дни на брат ми и на дядо ми, и с известно закъснение рождения ден на баба. Имах комсомолско поръчение да им направя картичките, което се оказа сложна задача от идейна гледна точка. Две седмици ми трябваха да измисля, какво ще представляват. Измислих го три дни преди датата, втурнах се да пазарувам необходимите неща, а самите "картички" се материализираха за около два дни, като последно ги доправях нощта преди подаряването. Слагам "картички" в кавички, защото по-скоро заприличаха на диорами или полу-триизмерни макети. Във всеки случай станаха очарователни с наивизма си и разбира се благодарение на магазин Слънчоглед, откъдето се снабдих с миниатюрните глинени съдове и градинарски инструменти, и ИКЕА, откъдето купих рамките. Тези рамки са с външни размери 23х23 см и вътрешни 22х22 см. Оказаха се много практични заради цената си (11,50 лв, като това не е реклама на магазина) и дълбочината на рамката между стъклото и гърба на кутията, който е около 2-3 см, в които човек може да побере доста обемни дреболии. Споменавам тези подробности, защото могат да бъдат от полза за някой, който реши да използва идеята за собствен проект.

Работилницата на дядо


Работилницата е мястото, където прекарва най-много време, като не броим леглото в компанията на вестника и телевизия СКАТ (въпрос на вкус!). Макар и в ъгъла, най-важното нещо в работилницата са машините, от които направих само банцига, понеже с рендовалната и струговете доста щях да се озоря, да не говорим, че нямах време. Но затова пък направих резервни ленти за банцига и ги закачих навити на стълбата, точно както прави и той! Очилата му сложих върху банцига. Над работилницата има плевня със сено, за която използвах истинското сено на моето морско свинче, а в основата на банцига, където обикновено има купища "трина" (дървесни стърготини) сложих от талаша на моето прасе. До работилницата живеят двете кученца, като тука едното не отговаря на цвета си, но това са излишни подробности.


Връзката между работилницата на дядо и градината на баба са няколко големи дървета, затова използвах дърво за преход между двете рамки. 

Градината на баба

 
Искаше ми се да направя повече зеленчуци, което не ми се отдаде за сметка на цветята, но всяка картичка или всяка картина, когато започнеш да я правиш, заживява собствен живот и тръгва в своя си посока. Разумно е да я последваш, защото иначе рискуваш да я развалиш, а понякога няма време за втори опит. Успях да направя поне едно гърне с моркови под пейката и царевица. Всички пресъздадени елементи съществуват реално и това беше най-занимателната част за баба - да изучава какво има на картината. :)


А ето го и истинското: 

 
Много ги обичам тези двамата! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар