петък, 3 август 2012 г.

Сватбени картички

Почти всички приятели, познати и роднини вече разбраха, че с Митко се оженихме. :) Разгледаха и снимките, някои знаят дори подробности. Все още повечето не са почерпени, което предстои. :D И почти никой, освен самите получатели, не е видял картичките, които направих за събитието. Като се има предвид, че цялата сватба беше общо 13 човека, подготовката премина без много да го мислим. Нямаше покани, нямаше тейбъл картички, нямаше куверти, нямаше почти нищо в плановете и замислите. Но с напредването на организацията и покачването на ентусиазма у най-близките, които щяха да присъстват, постепенно се включиха всички сватбени елементи - уркаси по масите, подаръчета за гостите, по-официални дрехи за младоженците, професионален фотограф, много цветя и други благини. В края на краищата се получи една миниатюрна сватба с почти бутиков облик. Хрумна ми да им направя по една картичка за спомен от сватбата. Естествено, знаех, че ще са различни. Правех планове да са от едни и същи материали и цветове. Но не се получи така. На всяка картичка имаше снимка, за да може да ги използвам едновременно като тейбъл картички и благодарствени картички за спомен. Но енергията на получателя се прехвърли към дизайна и картичките станаха много по-индивидуални от очакваното. Спазих само един и същ размер - 15х15 см. Започнах да ги правя късно следобед един ден преди сватбата. Ставаха много бавно. Направих 3 и се отчаях, че времето няма да ми стигне за всички. Все пак аз съм булката, няма само картички да правя, докато ме попитат съгласна ли съм да взема Митко за съпруг, пък аз разсеяно да вдигна глава от бюрото и да кажа "много ясно", след което да си продължа картичкоправенето! През нощта разсъждавах да продължавам ли. Дали да не ги оставя за след сватбата? После размислих, колко много ще се зарадват, ако неочаквано получат нещо подобно. В 1:30 през нощта взех решение, че ставам в 7 и сядам да правя хариените си изкуства, вместо да ходя на плаж. И така и направих. До обяд бяха готови. Младоженецът ми каза, че не е очаквал, да се справя. (Какво говори това за мен? А за него?) Първите картички бяха с много повече елементи. Но като забързах темпото, дизайнът се изчисти и опрости. И понеже приключих предсрочно, се замислих да направя картички и за нас самите - булката и младоженеца.
Усилията си заслужаваха, защото всички много се зарадваха. Докато бяхме на фотосесия след подписването, те чакаха в ресторанта - открита тераса към морето - и са си разглеждали и чели взаимно картичките, снимали и радвали. Прибраха си ги като най-скъпи подаръци. На другия ден се оказа, че лепилото за хартия не е било качествено или срокът му за годност е минал (беше почти ново) и някои неща се разлепиха, та ги долепвах на част от картичките. Но това е без значение. Снимките не са добри. Правих ги по най-бързата процедура тайно от всички привечер преди сватбата, а всички имаха задачи за булката и само ме безпокояха. С картичките участвам за първи път в живота си в предизвикателство за картичкоправене и то августовското на "Двете елши", които бяха така добри да пуснат сватбено задание за месеца и да ме изненадат. Радвам се, че предизвикателството е точно тяхно, защото почти всичките материали ги пазарувах "на едро" и "на бързо" от тяхното магазинче точно преди сватбата. Дори си купих прекрасна възглавничка за халки, която продължава да ме радва! Признавам, че картичките са направени преди предизвикателството и може заради това да отпаднат от състезанието, но не са публикувани никога. :) Пък и ми е кеф да си покажа творенията. Винаги може по-добре, винаги липсва или време, или някой материал, или търпение... важното е да приемаме нещата такива, каквито са и да им се радваме! :)
























2 коментара:

  1. Невероятно мил и запомнящ се жест! Картичките са страхотни, всяка със свой стил и очарование. Браво! И разбира се, "Горчиво" за младоженците, много обич и разбирателство ви желая!

    ОтговорИзтриване